Политическата нестабилност остава проблем за дългосрочните перспективи за икономически растеж, докато корупцията и бюрокрацията все още пречат на бизнес средата.
Политическа обстановка
Остава известна политическа нестабилност
След предсрочните избори, проведени през март 2017 г. Бойко Борисов от дясноцентристката партия ГЕРБ стана премиер за трети път. Той оглавява коалиционното правителство на ГЕРБ и националистическата партия "Обединени патриоти", които заедно са едва с малко мнозинство в парламента (122 от 240 места).
Предсрочните избори станаха необходими, след като предишното правителство на Борисов подаде оставка, след като Румен Радев, кандидат - социалист, спечели президентските избори през ноември 2016 г.
Политическото недоволство остава високо, особено поради бавния напредък в борбата с корупцията и проблемите на социалното благосъстояние. Докато действащото правителство провежда политика на ЕС, социалистическата партия и президентът Радев подкрепят по-тесните политически и икономически отношения с Русия.
Икономическа ситуация
Очаква се стабилен икономически растеж през 2019 и 2020 година
Очаква се икономическият растеж да се ускори през 2019 г., воден предимно от по-силния износ и нарастващото вътрешно търсене. Предвижда се икономическата експанзия да загуби известна скорост през 2020 г., тъй като се очаква се забавяне на растежът на износа, частното потребление и инвестициите, както и влошовне на условията за финансиране. Очаква се откриването на работни места да загуби известна скорост и безработицата да нарасне умерено през 2020 г.
След лек излишък през 2018 г. фискалната консолидация трябва да доведе до минимлни бюджетни дефицити през 2019-20 г. и излишъци след това. Публичният дълг остава устойчив, с 20% от БВП през 2019 г. през 2020 г.
След банкова криза през 2014 г. в секторът се направиха големи подобрения. Оценката направена за банковия сектор от МВФ за 2016 г. и стрес тестът направен от Централната банка, показват, че секторът е добре капитализиран и по-устойчив на шокове. Повече от 10% от общите кредити обаче все още остават необслужвани, което продължава да представлява заплаха за рентабилността на банките.
Рамката на паричната политика на България е силна със солиден ангажимент към нейния валутен борд (левът е обвързан към еврото), което подкрепя доверието на чуждестранните инвеститори. От друга страна, това обаче ограничава възможностите на България да се бори с външните дисбаланси. Борда е поддържан поради големите международни резерви (повече от осем месеца покритие на вноса) и излишъците по текущата сметка.
Политическата нестабилност остава проблем за дългосрочните перспективи за икономически растеж в България, докато корупцията и бюрокрацията все още пречат на бизнес средата. Високото ниво на емиграция (около един милион българи живеят в чужбина) и свиващото се и застаряващо население (Организацията на обединените нации очаква населението на България да намалее от 7 милиона на 5,2 милиона до 2050 г.) допринася за затруднения на пазара на труда и намалява потенциала за дългосрочен растеж. Липсата на квалифициран персонал вече започна да влияе върху перспективите за растеж на бизнеса.
