Външното финансиране помага на фирмите да управляват риска, свързан с плащанията в сектора B2B
Макроикономическите перспективи за България сочат стабилен, но забавящ се растеж, подкрепен от вътрешното търсене, но ограничен от инфлацията, по-слабото доверие и външната несигурност. Въпреки че ценовият натиск е отслабнал, той продължава да оказва натиск върху разходите и ликвидността. Рисковете от неплатежоспособност остават под контрол, но постепенно се повишават, което отразява по-строгите финансови условия и неравномерните резултати в различните сектори. Резултатът е по-нестабилна оперативна среда.
В този контекст търговският кредит остава от централно значение. Повече от половината от продажбите между фирми (B2B) се осъществяват на кредит, което е над средното за Централна и Източна Европа, като най-активни са МСП в преработвателната промишленост. Използването на кредит нараства в целия регион, въпреки че българските фирми го предлагат по-предпазливо. Това отразява необходимостта да се подкрепят продажбите, като същевременно се защити ликвидността в все още несигурна среда на търсене.
Тази предпазливост е очевидна в условията за плащане. Българските фирми предпочитат кратки срокове, като повече компании в сравнение с останалата част от Централна и Източна Европа определят крайни срокове в рамките на 30 дни от датата на фактуриране. По-дългите срокове са по-рядко срещани и до голяма степен са ограничени до по-малките производители. Наблюдава се известна гъвкавост с цел поддържане на отношенията с клиентите, но това също повишава риска от забавяния, ако не се управлява внимателно.
Забавените плащания остават широко разпространени, като около 80% от фирмите съобщават за просрочени фактури, което е малко под регионалното ниво. Основната разлика се състои в разпределението. В България картината е по-разнородна, като повече фирми отчитат както много ниски, така и много високи нива на просрочени вземания. Това сочи към силна дисциплина в една част от пазара, но и към остър финансов стрес в други. Сроковете за плащане засилват този контраст. Просрочените фактури се изплащат по-често след повече от един месец просрочване, отколкото в Централна и Източна Европа, докато по-дългите закъснения остават ограничени. Това обаче е довело до по-дълги срокове за събиране на вземанията, особено в конкретни сегменти, най-вече в строителството.
Факторите, водещи до забавени плащания, сочат ясно към ликвиден стрес. Българските фирми посочват финансовия натиск върху клиентите по-често, отколкото техните колеги в Централна и Източна Европа, докато оперативните проблеми играят по-малка роля. Забавянията следователно се дължат по-скоро на финансови ограничения, отколкото на оперативна неефективност.
Тенденциите при лошите дългове остават ограничени. Наблюдава се известно увеличение, което съответства на по-бавните плащания, но то е по-слабо изразено, отколкото в Централна и Източна Европа. Загубите се дължат главно на спорове и липса на активност от страна на клиентите, което подсказва, че рисковете все още се управляват, преди да се превърнат в отписвания.
Както показват данните от проучването, българските предприятия поемат въздействието на риска от просрочени плащания върху оборотния капитал главно чрез по-голяма зависимост от външно финансиране, което се посочва от над една трета от фирмите. По-малко фирми съобщават за оперативни предизвикателства, което подсказва, че имат известен контрол върху ежедневната ликвидност. По-голямата зависимост от финансиране обаче намалява финансовата гъвкавост и сигнализира за скрит натиск. Значителен брой компании разчитат и на вътрешни резерви, за да поемат потенциални загуби, докато използването на кредитна застраховка остава значително по-ниско, отколкото в Централна и Източна Европа.
Компаниите очакват по-голяма несигурност в бъдеще
Бизнес перспективите в България остават предпазливи. Значително повече компании в сравнение с останалата част от региона на Централна и Източна Европа очакват слабо подобрение в платежното поведение на B2B клиентите през следващите месеци. Тези, които очакват промяна, смятат, че тя ще дойде от финансово по-стабилни клиенти, а не от общо подобрение на пазарните условия.
Както в Централна и Източна Европа, така и в България, около половината от фирмите очакват броят на несъстоятелностите да се увеличи през следващите месеци, докато около една трета смятат, че настоящите нива ще останат високи. Това засилва мнението, особено сред българските компании, че финансовият стрес ще продължи дълго време. По-силният песимизъм в България сочи към по-голяма загриженост относно нестабилността на бизнес средата, което подчертава необходимостта от внимателно наблюдение на кредитния риск, дори и при ограничени признаци на стабилизация в платежното поведение.
.2026-07-22-12-32-02.png)
Очакванията за печалба остават разнопосочни. В България близо една четвърт от фирмите очакват маржовете да спаднат, което потвърждава продължаващия натиск върху рентабилността. В сравнение с по-широкия регион на Централна и Източна Европа, където по-малко компании предвиждат свиване, България изглежда по-изложена на риск от влошаване на ситуацията. В целия регион несигурността остава най-разпространеното настроение, но балансът на риска е явно по-неблагоприятен на българския пазар.
На въпроса за основните рискове, които биха могли да нарушат платежното поведение в сектора B2B през следващите месеци, българските компании посочват широк спектър от предизвикателства. Очаква се инфлацията, икономическото забавяне и геополитическата нестабилност да продължат да оказват силно влияние върху плащателната дисциплина. Повишената загриженост относно риска от измами също подчертава скритите оперативни уязвимости. За разлика от това, фирмите в Централна и Източна Европа се фокусират по-тясно върху макроикономическите натиски, като икономическото забавяне и инфлацията остават доминиращите рискове.
Като цяло перспективите сочат, че България е изправена пред по-сложна и уязвима рискова среда. Докато фирмите в целия регион се справят с макроикономически натиск, компаниите в България са изправени пред по-широк набор от предизвикателства. Това ги прави по-чувствителни към сътресения и ги кара да поддържат по-предпазливи перспективи.
Искате ли да научите повече?
За пълен преглед на резултатите от проучването за 2026 г. за България, моля, изтеглете доклада за конкретния пазар от раздела „Свързани документи“ по-долу. Информация за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е достъпна в раздела „Свързано съдържание“ по-долу.
За да разберете как да укрепите собствената си стратегия за кредитен риск, свържете се с нас и вижте как можем да ви помогнем да запазите преднината си.
