Очаквания - Несъстоятелност'24

Корекции след пандемията или неблагоприятно ново нормално състояние? Очаквания - Несъстоятелност'24 Корекции след пандемията или неблагоприятно ново нормално състояние? Обобщение През 2023 г. наблюдаваме рязък скок на несъстоятелността, като нашият глобален индекс показва увеличение от 32%. За повечето пазари това увеличение отразяваше продължаващите след пандемията корекции след три години на трайно ниски нива.  За останалите останали пазари несъстоятелността се стабилизира на ниво над това отпреди пандемията, което предполага появата на неблагоприятно ново нормално състояние, при което компаниите са изправени пред по-високи лихвени проценти и по-ниско търсене. Прогнозата ни за 2024 г. и 2025 г. се определя от степента на приспособяване към нивата отпреди пандемията на пазарите, където нормализирането все още е в ход, и от чисто икономически фактори, където вече е настъпило стабилизиране към новото нормално състояние. Като цяло през 2024 г. очакваме в световен мащаб увеличение от 16 %, последвано от незначително намаление от 1 % през 2025 г. Въпреки това се наблюдават големи различия в темповете на растеж на отделните пазари. Очакваме високи увеличения на пазарите, на които все още предстои приспособяване от ниските нива (като Сингапур, Италия, Нидерландия, Полша и САЩ). И обратното, прогнозираме високи спадове на пазари, където несъстоятелността вече надхвърля нивата си отпреди пандемията (като Южна Корея, Ирландия, Канада и Финландия). И накрая, на пазарите, където несъстоятелността изглежда се е стабилизирала (като Чешката република, Австрия, Белгия, Румъния, Норвегия, Обединеното кралство), очакваме по-малки колебания.   Предизвикателствата в икономиката помрачават „връщането към нормалния живот“ на предприятията Несъстоятелността в световен мащаб се увеличава, тъй като предприятията се борят с двойния удар на спадащата икономическа активност и постепенното прекратяване на подкрепата от времето на пандемията. След като през 2023 г. се увеличиха със зашеметяващите 32%, несъстоятелността на практика се върна на нивото си от 2019 г. Но не очакваме да видим стабилизиране на несъстоятелността точно сега. Вместо това прогнозираме още едно значително увеличение от 16 % през 2024 г., последвано от стабилизиране през 2025 г. За повечето пазари следпандемичният скок на несъстоятелността все още продължава и е трудно да се прецени дали това е следпандемична корекция, или ще доведе до стабилизиране до неблагоприятна нова норма. По време на пандемията несъстоятелността се е свила масово почти на всички пазари в резултат на държавната подкрепа. Ето защо смятаме, че нарастването на несъстоятелността по последни данни до голяма степен все още се дължи на корекция след пандемията.  Въпреки това за малка част от пазарите наблюдаваме стабилизиране на несъстоятелността на нива, по-високи от тези преди пандемията, което ни кара да смятаме, че настоящата икономическа среда също допринася за формирането на неблагоприятно ново нормално състояние. Икономическото възстановяване след пандемията до голяма степен е приключило и световната икономика губи скорост, като растежът се забавя с 0,3 процентни пункта до 2,4 % през тази година. Инфлацията е намаляла, но все още не е уверено достигнала целевите си стойности. Поради това централните банки все още предпазливо разхлабват политиката си, запазвайки лихвените проценти на високи равнища поне до края на тази пролет. Поради това натискът, който бизнесът изпитва от по-високите лихвени проценти, ще се запази през тази година и може да се облекчи едва през 2025 г., като се има предвид забавеният ефект на паричната политика. Последните проучвания на банковото кредитиране както в САЩ, така и в еврозоната например показаха очаквания за по-нататъшно затягане на стандартите за кредитиране на предприятията през следващите месеци. Това увеличава още повече натиска върху фирмите, тъй като паричните буфери, които много от тях натрупаха по време на пандемията, вече са до голяма степен изчерпани. При по-малък капацитет за смекчаване на последиците от по-широкото икономическо забавяне очакваме по-голям брой несъстоятелности през следващите години. 2023 г. ще доведе до общо увеличение на броя на несъстоятелностите с големи разлики между отделните пазари На 24 от 29-те пазара, които наблюдаваме в този доклад, се наблюдава увеличение на броя на несъстоятелността. За да визуализираме по-добре моментната картина на несъстоятелността за 2023 г., класифицираме пазарите по две измерения. Първо, групираме държавите в „стабилни“ и „влошаващи се“ в зависимост от темпа на нарастване на несъстоятелността им за 2023 г. Ако темпът на растеж попада в интервала -15%/+15%, тогава считаме тази държава за „стабилна“, докато темп на растеж, по-висок от 15%, определяме като „влошаващ се“. Няма държави с темп на растеж, по-нисък от -15%, така че групите „стабилни“ и „влошаващи се“ обхващат всички държави в нашата извадка. Второ, групираме държавите в зависимост от средното им равнище на несъстоятелност през 2022 г. спрямо равнището им преди пандемията. Това е важно за тълкуването на въпроса дали динамиката през 2023 г. се дължи на корекции, свързани с пандемията, или на допълнителни фактори в икономическата среда, като например високи лихвени проценти или по-ниско търсене. По време на пандемията станахме свидетели на намаляване на несъстоятелността почти на всички пазари в резултат на силната правителствена подкрепа. Ето защо все още ниското равнище на несъстоятелност през 2022 г. в сравнение с периода преди пандемията показва, че положителният темп на растеж за 2023 г. допринася за корекция до равнищата преди пандемията. Като референтна стойност използваме средното ниво на несъстоятелност за 2019 г.  Ако несъстоятелността на даден пазар е достигнала поне 95% от това референтно равнище, класифицираме несъстоятелността на този пазар като „над“ нормалната, а в обратния случай - като „под“ нормалната. Прилагайки тези две класификации, можем да групираме държавите в четири квадранта, които са възпроизведени в матрицата на фигура 1. Освен това, за да оценим цялостната рисковост на даден пазар спрямо предпандемичния период, на фигура 2 изчисляваме средните нива на несъстоятелност за 2023 г. спрямо средното ниво на несъстоятелност за 2019 г. [Asset Included(Id:1657036139054;Type:AT_Media_C)] Основното послание от фигура 1 е, че несъстоятелността се влошава през 2023 г. най-вече на пазарите, където нивото ѝ спрямо периода преди пандемията все още е ниско. С други думи, влошаването на състоянието на несъстоятелността, което наблюдаваме в съвкупността, до голяма степен все още е свързано с нормализирането до равнищата преди пандемията. Това се вижда на нашата фигура, тъй като повечето пазари, отбелязани като „влошаващи се“, са групирани в северозападния квадрант. Тук най-големи корекции претърпяха Нидерландия, Съединените щати, Хонконг, Япония и Франция - все държави с много нисък брой несъстоятелности в началото на 2023 г.  Фигура 2 показва, че през 2023 г. за повечето от тези пазари несъстоятелността остава под или леко надхвърля нивото си отпреди пандемията. По този начин рискът от неплатежоспособност остава сравним с периода преди пандемията. Все пак в няколко случая, а именно Швеция, Ирландия и Австралия, несъстоятелността значително надхвърля предпандемичните нива, което показва повишен риск от неизпълнение. [Asset Included(Id:1657036139174;Type:AT_Media_C)] Фигура 1 също така показва, че има малка част от пазарите, които са започнали 2023 г. с нива на несъстоятелност, които вече са над равнището отпреди пандемията и които са се увеличили допълнително през 2023 г.  В тази група попадат само три държави - Южна Корея, Финландия и Канада. Фигура 2 показва, че тези пазари са сред първите в класацията по отношение на общия риск от неплатежоспособност през 2023 г. и че той е значително по-висок в сравнение с периода преди пандемията. Нашето тълкуване е, че рязкото нарастване на несъстоятелността в тези държави е сравнително краткотрайно, тъй като идва от фалити в зомбирани компании, оцелели през целия период на пандемията. Определяме компаниите-зомбита като тези, които биха изпаднали в несъстоятелност в нормални условия, но са били спасени от свързаната с пандемията правителствена подкрепа. След това фигура 1 показва, че има значителен брой държави, в които несъстоятелността изглежда се е стабилизирала. В югоизточния квадрант групираме държавите с несъстоятелност, която се е стабилизирала около или над референтната стойност отпреди пандемията. Тук отбелязваме Турция, Обединеното кралство, Швейцария и Испания, които през 2023 г. завършват с особено високо равнище на несъстоятелност спрямо 2019 г. Тълкуваме, че несъстоятелността в тези държави е достигнала нова нормална стойност, по-висока от тази преди пандемията, поради неблагоприятните икономически условия, пред които са изправени. Обратно, в югозападния квадрант виждаме група от 5 държави, в които несъстоятелността остава сравнително стабилна на ниски нива в сравнение с периода преди пандемията. Нашето тълкуване е, че тук дружествата са успели да управляват по-добре ликвидността, която са придобили по време на пандемията. Такъв е случаят с Белгия, Сингапур и Полша, където несъстоятелността се е увеличила, но с по-бавни темпове. За Бразилия отбелязваме, че несъстоятелността се стабилизира в началото на пандемията, тъй като държавната помощ за дружествата не беше толкова голяма. Перспективи за 2024 г. и 2025 г.: оставащи корекции след пандемията срещу стабилизиране към новото нормално състояние Сега се обръщаме към прогнозата ни за несъстоятелността за 2024 г. и 2025 г., която е представена в процентни промени на годишна база (например общата сума за 2024 г. в сравнение с общата сума за 2023 г.). На фигура 3 са представени нашите прогнози в агрегиран вид за всички пазари и на регионално равнище. В световен мащаб прогнозираме, че през 2024 г. несъстоятелността ще се увеличи с 16% на годишна база. Предвиждаме сравнително силно увеличение на несъстоятелността в Северна Америка (25%), което на практика се дължи на Съединените щати. За Европа очакваме малко по-слабо увеличение от 12%, тъй като процесът на нормализиране на несъстоятелността в повечето европейски държави е по-напреднал. За Азиатско-тихоокеанския регион предвиждаме относително стабилно развитие като цяло, с намаление от едва 2%, тъй като нормализирането от високи нива на някои пазари (например Южна Корея) и от ниски нива на други (например Сингапур) в повечето случаи се неутрализират взаимно. През 2025 г. наблюдаваме леко намаление на несъстоятелността с 1%, което отразява намаления във всички региони с изключение на Северна Америка. [Asset Included(Id:1657036139471;Type:AT_Media_C)] На фигура 4 е представена прогнозата ни за несъстоятелността за 2024 г. и 2025 г. на ниво държава. Пазарите са подредени по реда на темповете на растеж за 2024 г., тъй като при тях се наблюдават по-големи вариации. Това е така, защото приемаме, че по-голямата част от корекциите, свързани с пандемията, ще настъпят през 2024 г. Следователно динамиката на нашата прогноза за 2025 г. е свързана най-вече с нормализирана среда и е дадена от динамиката на БВП на отделните пазари. [Asset Included(Id:1657036139589;Type:AT_Media_C)] Най-високият темп на нарастване на несъстоятелността през 2024 г. е регистриран в Италия, Сингапур, Нидерландия, Португалия, Полша и Съединените щати. За всички тези държави в началото на 2024 г. несъстоятелността все още е под нормалното равнище, както вече е показано на фигура 2. Така че за тези пазари очакваме силно нарастване на несъстоятелността през 2024 г., така че да се постигне нормализиране. Италия е изключение в тази група, тъй като е единствената държава, в която не наблюдаваме признаци на нормализация, с последните налични данни до 2023 г. за третото тримесечие. Не виждаме обаче причини нормализирането да не започне от 2023 г. четвъртото тримесечие. От другата страна на спектъра, за страните с най-голям спад на несъстоятелността през 2024 г. са Южна Корея, Ирландия, Канада и Финландия. В тях през 2023 г. се наблюдава рязко нарастване на несъстоятелността, достигащо нива, по-високи от тези преди пандемията. Поради това очакваме през 2024 г. те да се нормализират в посока надолу. И накрая, за пазарите в средния диапазон на фигура 4 темповете на растеж на несъстоятелността за 2024-2025 г. са относително малки. За някои от тях несъстоятелността изглежда е достигнала своя връх и се очаква нормализиране в посока надолу през 2024-2025 г. (Япония, Швеция, Франция, Германия, Дания). При други несъстоятелността изглежда се е стабилизирала до нормалното ниво след пандемията (Чешката република, Австрия, Белгия, Румъния, Норвегия, Обединеното кралство) и развитието ѝ се определя най-вече от динамиката на икономическата среда.   Юлиан Чобица, икономист iulian.ciobica@atradius.com +31 20 553 2121   Дана Боднар, икономист dana.bodnar@atradius.com +31 20 553 3165