Преговори - свободна търговия

 

Договореностите ще разнообразят веригите за доставки и ще помогнат за постигането на амбициозните цели за устойчивост.

Преговорите за свободна търговия между ЕС и южноамериканския блок Меркосур, както и между ЕС и Австралия, се водят от много години - в случая с Меркосур от десетилетия. Защо е толкова важно за всички страни да постигнат споразумения? Защо те се оказват толкова проблематични? И колко време още може да мине, докато бъдат постигнати споразумения?

За ЕС сделките биха облекчили много геоикономически предизвикателства, които напоследък се изострят от нахлуването на Русия в Украйна и по-настъпателния Китай. Освен това той се сблъсква с икономическата политика на САЩ, която предвижда огромни субсидии, отчасти протекционистични, за стимулиране на американската икономика.

За Австралия едно споразумение би отворило пазар с около 450 милиона потребители и би стимулирало усилията на страната да разшири експортните си пазари.

Междувременно Меркосур също търси нови пазари и по-голяма диверсификация като цяло - все още не е подписал голямо споразумение за свободна търговия от какъвто и да е вид.

Така че всички страни могат да спечелят много. Въпреки това споразумението остава трудно постижимо.

Президентът на Уругвай Лакале Пу наскоро изрази разочарованието си от липсата на напредък. По време на срещата на върха между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) той заяви: "Достатъчно думи от 25 години преговори. Трудно ми е да обясня на децата си тийнейджъри, че четвърт век сме се опитвали да постигнем споразумение в свят, който се е променил толкова много."

Какви са тогава спорните моменти?

Както ще видим, причината е, че различните страни имат допълнителни, много конкретни финансови, политически и други цели за споразуменията, които търсят.

Широкообхватни цели на ЕС

За ЕС не е пресилено да се каже, че финализирането на тези споразумения за свободна търговия ще бъде от ключово значение за бъдещите му планове.

На първо място, едно споразумение с Меркосур ще премахне 91 % от митата върху износа на ЕС за там, което е най-голямото търговско споразумение до момента по отношение на намаляването на митата. По данни на Европейската комисия това би означавало спестяване на мита на стойност 4,5 млрд. евро. Освен това ще бъде създадена най-голямата зона за свободна търговия в света, в която ще живеят около 720 млн. души. Това би разширило значително влиянието на ЕС в световната търговия и би намалило неблагоприятните конкурентни условия спрямо Китай и САЩ в Южна Америка и Океания.

За ЕС също така е необходимо да диверсифицира веригите за доставки. За да намали зависимостта си от Китай и да изпълни амбициозните си цели за устойчивост, той иска също така да получи приоритетен достъп до суровини и други стоки, които регионът предлага.

Това е определено в новата стратегия на ЕС за критичните суровини. Тя има за цел да намали рисковете за веригите за доставки на материали, свързани с устойчивата енергия, които бяха подчертани от недостига по време на пандемията и при енергийната криза след нахлуването на Русия в Украйна. По-специално, Меркосур има голям потенциал за производство и износ на зелен водород на конкурентни цени - а Европа е един от най-големите бъдещи пазари.

Ако погледнем към Австралия, тя също има потенциал да бъде ключов партньор на ЕС. Австралия разполага с големи запаси от литий, който представлява около половината от производството в световен мащаб, заедно с кобалт. Това са ключови елементи за батериите, използвани в електрическите превозни средства, както и титан, паладий, никел, цинк и редкоземни елементи.

ЕС се нуждае спешно от тези стоки, за да постигне амбициозните си цели по отношение на цифровизацията и устойчивостта, заложени в Зелената сделка на ЕС. Крайната им цел е да постигнат неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Освен това Австралия разполага с огромни площи за вятърна и слънчева енергия, които иска да използва за производство на екологичен водород - спешно необходим на тежката промишленост на ЕС за бъдещата декарбонизация.

Позициите на Австралия и Меркосур

Австралия също се стреми към диверсификация, особено след като през 2020 г. основният ѝ търговски партньор Китай наложи блокиране на множество австралийски селскостопански продукти. Една сделка би стимулирала износа им на говеждо месо, но също така и на други селскостопански продукти като захар и агнешко месо.  

Междувременно Меркосур е изправен пред още по-основни предизвикателства. Първото от тях е отстраняването на Венецуела, което остави пълноправни членове само Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Вътрешната търговия нарасна, но споразуменията с останалия свят се оказаха трудно постижими.

През последните години страните членки се сблъскаха и с политически и икономически сътресения. Голяма част от региона също така бавно се възстановява от пандемията COVID, а прекомерното влияние на Китай в Южна Америка отново представлява предизвикателство. Регионът също така се стреми да намали зависимостта си от САЩ. Освен това потребителите от Меркосур биха се възползвали от по-евтин достъп до стоки, произведени в ЕС. През 2019 г. беше постигнато споразумение с ЕС, но договорът така и не беше ратифициран.

Текущо състояние на нещата

През юли и двете групи преговори отново забуксуваха.

Един от основните проблеми бяха личните интереси на селскостопанския сектор в някои държави - членки на ЕС, по-специално Франция, Ирландия и Нидерландия, които биха могли да блокират постигането на компромис. Това е продължение на модела, наблюдаван в много преговори за ССТ на ЕС с други държави. Друг проблем беше позицията на ЕС по отношение на околната среда.

За Меркосур последните екологични изисквания на ЕС се оказаха истински проблем, като бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва ги посочи като проблематични. Мнозина като него твърдят, че условията на ЕС са прекомерни и че те вече са подписали международни споразумения за защита на тропическите гори, а също така са поели ангажименти за спазване на международните трудови стандарти.

Що се отнася до Австралия, преговорите се водят сравнително по-кратко време, тъй като започнаха през 2018 г. Те се надяваха да приключат през юли, но различията останаха, особено по отношение на степента, в която ЕС ще отвори пазарите си за австралийското говеждо месо и други селскостопански продукти. ЕС също така възразява срещу това австралийските производители на храни да използват термини като "фета" и "просеко" за своите продукти.

Австралия остава позитивно настроена, разбира се, благодарение на факта, че трябва да се съобразява с интересите само на една държава. Както коментира австралийският министър на търговията Дон Фарел: "Оптимист съм, че с малко добра воля, упорита работа и постоянство ще постигнем това." Длъжностните лица от двете страни планират да се срещнат отново през август.

Позицията на ЕС

Понастоящем в Меркосур членуват четири пълноправни държави, плюс Венецуела, чието членство в момента е временно преустановено, и седем асоциирани държави. Ако това затруднява постигането на споразумение, имайте предвид, че ЕС се състои от 27 държави. За да се ратифицира всяко споразумение, е необходимо съгласието на всяка държава и техните парламенти, което означава, че за постигането на споразумение ще са необходими допълнителни компромиси, особено по отношение на вноса на селскостопански продукти.

Това е така, защото търсените споразумения са нещо повече от обикновени търговски споразумения. Те служат за гарантиране на стратегическата автономност и икономическата устойчивост на ЕС. През последните години организацията е подложена на все по-голям натиск, като сред основните фактори за това са бавният растеж, високата инфлация и Брекзит.

В този контекст нашето убеждение е, че застрашаването на споразуменията предимно с цел защита на селскостопанските сектори на някои държави членки изглежда недалновидно. Също така е в първостепенен интерес на държави като Франция или Ирландия да загърбят своите селскостопански интереси в полза на бързото сключване на споразуменията. ЕС и неговите държави членки трябва да приемат, че в настоящата обстановка участници като Австралия и Меркосур са придобили по-голямо политическо и икономическо влияние, отколкото са имали преди, което увеличава тяхната сила за водене на преговори. Протекционизмът в селското стопанство и налагането на нови стандарти, като например наскоро предложената добавка относно обезлесяването и устойчивостта, днес са много по-трудни. Особено последните могат да се възприемат като покровителствени, поради което обикновено срещат силна съпротива.

Какви са перспективите за постигане на споразумение?

На 12 юни - преди неотдавнашните неуспешни преговори - председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща, че ЕС и блокът Меркосур ще сключат споразумение до края на годината.

Коментарите на уругвайския президент и на австралийския министър на земеделието, цитирани по-горе, представляват още едно доказателство, че политическата воля на всички страни изглежда е непокътната.

Това, което е сигурно, е, че въпреки неотдавнашните неуспехи, всички страни остават публично ангажирани с подписването на споразумения. Целта все още е това да стане преди началото на 2024 г.

Часовникът обаче тиктака. Ще бъдат ли постигнати споразумения? След няколко месеца ще разберем със сигурност.