Лъч надежда - Енергетика 2024

Резюме

1 Извън пътя?

• На фона на най-горещата година в историята, срещата на високо равнище COP28 за оценка на Парижкото споразумение представи мрачна картина. Сякаш енергийният преход не върви по план. 

• Не е така (все още). Виждаме затвърждаващо се ускоряване на енергийния преход след руската инвазия, със засилена държавна намеса, енергийна ефективност и по-ниски емисии на CO2.

• Виждат се и светли петна: Китай поема основна роля в енергийния преход, инвестициите значително се увеличават, технологичните разходи продължават да намаляват, а чистата енергия става все по-конкурентоспособна.

2 Светлите точки подобряват сценариите

• Тези светли моменти водят до подобрен сценарий. Търсенето на изкопаеми горива достига своя пик по-рано, а темпото на разгръщане на възобновяемите енергийни източници, особено на фотоволтаиците, продължава, тъй като Китай се обръща към чистата енергия.
• Напредналите икономики са водещи с по-ниско и по-чисто търсене на енергия, подпомогнати от силна политическа подкрепа. Нововъзникващите икономики, с изключение на Китай, се нуждаят от ангажименти, политики и финансиране.
  Разликата между обявените и прилаганите политики се намалява, което затвърждава и сценария за нулеви нетни емисии (ННЕ) до 2050 г. Но разликата остава голяма. 
• Затова не бива да се заблуждаваме. Призивът за изпълнение и финансиране е толкова силен, колкото никога досега. 

3 Перспективи за възобновяемата енергия

• 2023 г. беше рекордна година за добавяне на капацитет от възобновяеми източници. За това допринесоха продължаващите високи цени на петрола и природния газ, енергийната сигурност, съчетани с намаляващите разходи, особено за слънчевата енергия. Освен това подкрепящите политически инициативи подпомагат динамиката на възобновяемите енергийни източници.
• Китай добавя най-много капацитет за възобновяеми енергийни източници - както слънчеви, така и вятърни. Големите инвестиции в производството на слънчева енергия допринесоха за спада на местните цени на слънчевите модули, което подобри конкурентоспособността на слънчевата енергия. Очаква се Китай да добави най-голям капацитет до 2030 г., а в по-дългосрочен план - до 2050 г.
• В нашия основен сценарий търсенето на електроенергия ще нарасне силно, особено в страните с нововъзникващи икономики и развиващите се страни, което се дължи на икономическото развитие, нарастващото население и повишаващите се доходи. Особено в транспортния сектор електрификацията ще се разгърне. Допълнителното търсене на електроенергия ще бъде изцяло задоволено от източници с ниски емисии, като възобновяемите енергийни източници ще се превърнат в доминиращ източник на електроенергия. Фотоволтаиците ще се превърнат в най-доминиращия източник на електроенергия. В сценария NZE тези тенденции са още по-силно изразени.
• Необходими са големи инвестиции в електроенергийния сектор, за да се поддържат надеждни и стабилни доставките на електроенергия. Инвестициите в мрежата са от решаващо значение, за да може да се отговори на силния ръст на възобновяемите енергийни източници. Точно както е ускоряването на процеса на издаване на разрешения. 

4 Перспективи за пазара на петрол

• Волатилността, която характеризираше петролните пазари след пандемията, намаля през 2023 г. Краткосрочните перспективи са по-балансирани. Растежът на световното търсене е приглушен, тъй като световната икономика се забавя и политиките за насочване на търсенето започват да действат. Силният ръст на производството в Северна и Южна Америка до голяма степен компенсира съкращенията на производството на ОПЕК+. 
• Очаква се световното търсене на петрол да достигне своя връх и да започне да намалява през втората половина на 2020 г. По-решителните политики за енергиен преход, особено в Европа и Северна Америка, насочени към електрифициране на автомобилния парк, са основните фактори за намаляване на търсенето. Пониженото търсене ще насочи производството към евтини източници. Поради това ОПЕК+ ще увеличи дела си на по-малкия пазар на петрол. 
• Следователно бъдещата цена на петрола ще бъде значително по-ниска от нивата около 80 щатски долара за барел днес. Прогнозата ни е цената да се понижи до 74 щатски долара за барел през 2030 г., а през 2050 г. - до 60 щатски долара. Волатилността остава, особено в случай на ескалация на геополитическите конфликти. Все пак рискът от резки възходящи скокове е по-малък.
• При сценария NZE търсенето на петрол ще намалее много по-бързо поради значително по-агресивните политики за енергиен преход, особено в страните от ЕМЕ. Добивът на петрол ще бъде още по-концентриран в богати на ресурси държави с по-ниски оперативни разходи, което допълнително ще доведе до оп + пазарния дял на ОПЕК. Цената на петрола може да спадне до 25 USD за барел през 2050 г.

5 Перспективи за пазара на газ

• През 2023 г. газовите пазари постепенно се балансират след голямото напрежение след нахлуването на Русия в Украйна. Цените на газа сега са с 68% по-ниски на годишна база в САЩ, с 39% по-ниски в Азия и с 54% по-ниски в Европа.
• Очакваме световното търсене на газ скоро да достигне своя връх и да бъде със 7% по-ниско през 2030 г. и дори с 42% по-ниско през 2050 г. Силната политическа подкрепа ще намали дела на газа в енергийните доставки до 2030 г. в енергийния сектор, а след това все повече в сградите и промишлеността. 
• Търсенето на газ се очаква да нарасне в Азиатско-тихоокеанския регион, Близкия изток и Африка до 2030 г. и след това да започне да намалява В САЩ и Европа се предвижда спад в търсенето на газ както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
  Очаква се през 2050 г. Русия да бъде най-големият доставчик на газ, докато в момента това са САЩ. Но доставките от Русия ще бъдат с почти 40% по-ниски.
• Глобалният излишък на втечнен природен газ оставя на Русия по-малко възможности за диверсификация на неевропейските пазари. Близкият изток остава най-големият източник на ръст на доставките в краткосрочен план.
• Цената на природния газ бележи тенденция към понижение и в трите региона (САЩ, Европа, Азия). Цените на газа ще останат леко повишени до средата на десетилетието, тъй като световните газови пазари продължават да се приспособяват към загубата на руските газопроводни доставки за Европа. Това има верижни ефекти върху цените в други региони вносители.