Реформиране на Гърция - Сеп. '23

• Действащото правителство на Нова демокрация спечели изборите през юни и продължава да изпълнява програмата си за реформи.

• След рецесия, по-дълбока от тази в еврозоната по време на пандемията, настъпва по-динамично възстановяване

• Съотношението на държавния дълг е все още високо, но намалява. Тъй като фискалното благоразумие е в сила, се очертава връщане към инвестиционен рейтинг 

• Банковият сектор се подобри, въпреки че уязвимостта, особено високите нива на необслужваните кредити, остава

Нова демокрация отново печели

Премиерът Кириакос Мицотакис и неговата дясноцентристка партия "Нова демокрация" (НД) спечелиха парламентарните избори през май тази година. След като не успя да излъчи правителство, Гърция отново отиде на избори през юни. Тези избори позволиха на победителя да получи 50 бонус места в 300-местния парламент. НД спечели 40,6 % от гласовете, което ѝ осигури 158 места. Основната опозиционна партия, радикалната левица Сириза, събра 17,8 % от гласовете.

След развитието на събитията Мицотакис пристъпи към окончателно сформиране на кабинет. Очаква се правителството да продължи да изпълнява про-бизнес програмата си и реформите за модернизиране на икономиката. Въпреки че може да се очаква правителството да реализира значителна част от тях, предизвикателствата са значителни на фона на високите лихвени проценти и разходите за живот.

Гърция при управлението на Мицотакис значително укрепи евроатлантическите си връзки. Със САЩ беше създадено стратегическо партньорство, обхващащо енергетиката и сигурността. Гърция подкрепи отговора на ЕС на руската инвазия в Украйна. Отношенията с Турция, член на НАТО като Гърция, се подобриха след земетресението в тази страна и изборите в двете държави. Мицотакис и турският президент Ердоган се споразумяха за поредица от срещи за разрешаване на дългогодишни териториални спорове.

По-добър растеж от този в еврозоната

След като се сви с 9% през 2020 г., БВП на Гърция нарасна с 4,8% през 2021 г. и с 5,9% през 2022 г. Рецесията беше по-дълбока от средната за еврозоната (-6,6%), но беше последвана от по-динамично възстановяване. Това до голяма степен се обяснява с повторното отваряне на икономиката след блокадите и силната реакция на туристическия сектор. Загубите на БВП бяха възстановени в началото на 2022 г. Енергийната криза обаче започна да тежи на растежа на потреблението през втората половина на 2022 г., като инфлацията достигна своя връх през септември 2022 г., тъй като през тази година тя бе средно 9,3%.

Сега се очаква икономическият растеж да продължи, макар и със значително по-бавни темпове. Показателите за икономическите нагласи отново се повишиха през юли, като все повече се разминават с тези в еврозоната, където напоследък те спадат. Услугите, особено туризмът, са важен двигател; промишленото производство е слабо. Доверието на потребителите се повишава бързо, като неотдавнашните пожари не оказват съществено влияние например върху туризма. Експанзията през второто тримесечие беше умерена. Очакваме ръст на БВП от 1,5% през тази година и 1,4% през 2024 г., като и двата показателя са над средните за еврозоната (фигура 1).

Фигура 1 По-висок растеж на БВП в сравнение с еврозоната

 

 

 

 

 

 

 

 

Гръцки двигатели на растежа

Тази прогноза се основава на няколко фактора. Първо, през юли инфлацията се повиши до 3,4%. Това леко повишение не буди безпокойство, тъй като последва забележителния спад през юни. Енергийната инфлация сега е силно дефлационна, докато инфлацията при храните е висока - 12,3%. Базисната инфлация бавно се понижава. С отслабването на благоприятните базови ефекти се очаква оставащата траектория на инфлацията да бъде по-постепенна: 3,5% през 2023 г. и 2,2% през 2024 г. (фигура 2). Енергийната подкрепа от страна на правителството (на стойност 4,1% и 0,9% от БВП през 2022 г. и 2023 г.) смекчава въздействието на инфлацията.

Фигура 2 Инфлацията в Гърция се понижава

 

 

 

 

 

 

 

 

Второ, динамиката на пазара на труда е стабилна. Данните за юни показват по-нататъшно намаляване на безработицата до 11,1%, а заетостта се е увеличила с 1,1% на годишна база. Очаква се това развитие да продължи, като през 2023 г. стойностите ще останат (далеч) над средните за еврозоната (фигура 3). Реалните заплати обаче са потърпевши, като през 2022 г. ще намалеят с 4,7% поради това, че номиналните заплати не компенсират в достатъчна степен инфлацията. Трето, тъй като през последните няколко години салдото по текущата сметка рязко се влоши, сега възстановяването е на път да се възстанови. Това се дължи на сегашните по-ниски разходи за енергия и на възстановяването на туризма. През първото тримесечие дефицитът спадна до 3,5% от БВП, на което равнище се очаква да се стабилизира (фигура 4). Четвърто, след като ЕЦБ повиши значително лихвените проценти - процес, който сега се очаква да отслабне - разходите по заемите се повишиха значително. Това оказва значителен натиск върху банковото кредитиране (виж по-долу).

Фигура 3 Значително подобрената безработица все още е твърде висока

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 4 Подобряване на текущата сметка след настъпването на кризата

 

 

 

 

 

 

 

 

Публичните финанси се нуждаят от консолидация

След като, както почти всяка друга страна, получи сериозен удар по време на пандемията (бюджетен дефицит от 9,7 % и 7,2 % от БВП съответно през 2020 г. и 2021 г.), публичните финанси се подобряват. Това е крайно необходимо, като се има предвид нарастването на съотношението на дълга към БВП на 206,3 % и 194,6 % през 2022 г. и 2021 г. 

Растежът на номиналния БВП вследствие на високата инфлация и по-ниските от заложените в бюджета разходи означава, че дефицитът се подобрява през 2022 г. (-2,3%), което е дори по-добре от предвиденото. Разходите за мерки за енергийна подкрепа останаха с 3,8 млрд. евро под първоначалната прогноза (4,8 млрд. евро), подпомогнати от по-ниските разходи за енергия. Този разход под бюджета е сигнал за продължаващо фискално благоразумие, точно както го прави финансирането на тези мерки от данъците върху енергийните печалби. Съотношението на дълга към БВП също продължи да намалява - до 171,3%. Разходите за финансиране се стабилизираха, след като рязко нараснаха в съответствие със световните тенденции. Спредовете между гръцките и германските държавни облигации се свиха до 1,3% през август, дори под италианския (фигура 5).

Фигура 5 Публичните финанси още не са готови

 

 

 

 

 

 

 

 

Не очакваме тази фискална предпазливост, както и сътрудничеството с ЕС, да се променят при правителството на Северна демокрация. Очаква се бюджетното салдо постепенно да се свие до -2,3 % и -1,5 % съответно през 2023 г. и 2024 г., а дългът към БВП - до 165,5 % и 160,6 % (фигура 6). Очаква се нуждите от финансиране да останат управляеми през следващите години. Това се дължи на благоприятните матуритети и на големия дял на гръцкия дълг в ръцете на официалните кредитори. Правителството разполага и с достатъчно ликвидност, като 15% от БВП се държат като парична подкрепа.  Според анализа на Европейската комисия рискът за устойчивостта на дълга в краткосрочен план остава нисък. Четирите основни рейтингови агенции Standard & Poor's, Moody's, Fitch и DBRS поддържат гръцкия държавен дълг под инвестиционния рейтинг, но очакваме това да се промени в прогнозния хоризонт.

Фигура 6 Гръцки спред под този на Италия

 

 

 

 

 

 

 

 

Уязвимостта на банковия сектор намалява, но не изчезва

Картината на банковия сектор остава донякъде смесена. Рентабилността се повиши благодарение на по-ниските провизии за потенциални загуби, новите по-печеливши кредити и еднократните печалби от търговия. Това спомогна за възстановяване на капиталовите позиции на банките, особено на четирите системни банки.  Въпреки това качеството на капитала на банковия сектор като цяло остава сравнително слабо.

По данни на Банката на Гърция необслужваните кредити са продължили да намаляват, достигайки 8,7% от общия размер на кредитите през май 2023 г. в сравнение с 8,8% през 2022 г. (декември), 12,8% през 2021 г. и 30,1% през 2020 г. Подкрепените от държавата секюритизации по схемата "Херкулес" бяха ключов фактор за рязкото намаление, също както и икономическото възстановяване. Въпреки значителния, ако не и грандиозен спад, показателят остава най-висок в ЕС - далеч от него. Тъй като срокът на действие на схемата "Херкулес" изтече през октомври 2022 г., а икономиката се забавя, темпът на намаляване на необслужваните кредити се забавя и става все по-труден. Това се смекчава от факта, че се очаква четирите системни банки да достигнат 5% необслужвани кредити в близко бъдеще.  

Растежът на кредитите в Гърция започна да се забавя през втората половина на 2022 г. и през юли 2023 г. се плъзна към нулата. Търсенето от страна на нефинансовите предприятия вече не е достатъчно, за да компенсира намаляващото търсене от страна на домакинствата. И двата сектора страдат от нарастващите лихвени проценти.

Продължаване на напредъка на Гърция

Правителството на Северна демокрация има амбициозна програма за постигане на напредък в Гърция, която предвижда увеличаване на потенциалния БВП до 2 % за периода до 2030 г. (2019-2020 г.: -1,9 %). Осъществено е тясно сътрудничество с ЕС. Особено важен е Планът за устойчивост и възстановяване (ПУОВ), в който се разглеждат предизвикателствата пред екологичния и цифровия преход, уменията и социалното сближаване, частните инвестиции и институционалната трансформация. Предвидени са 68 реформи и 106 инвестиции, подкрепени с безвъзмездни средства в размер на 17,4 млрд. евро и заеми в размер на 12,7 млрд. евро (14,5 % от БВП през 2022 г.).

Изпълнението на РПР на Гърция е в ход. Гърция вече е получила общо 7,1 млрд. евро по две одобрени искания за плащане. Макар и обещаващи, остават значителни предизвикателства, особено свързани с голямата административна тежест, наложена на регионалните и местните органи. Те не са известни със силния си административен капацитет.

Въпреки това е постигнат напредък. Гърция вече е реформирала трудовото законодателство, модернизирала е системата си за учене през целия живот и е осъвременила публичните служби по заетостта. Бяха въведени и ключови реформи за насърчаване на частните инвестиции, които се подобриха, но все още остават (много) под средното ниво за ЕС. Преките чуждестранни инвестиции са важен елемент. Те имат за цел да повишат конкурентоспособността на икономиката. Особено внимание се отделя на малкия размер на гръцките предприятия.

 

Джон Лорие, главен икономист

john.lorie@atradius.com

+31 20 553 3079